Пада кривата
Боиш ли се? Недей, не ти отива.
На мене остави да съм плашливата.
Стремглаво пада шарещата крива
на връзката ни към дола с копривата.
Ще кажеш, не е болка за умиране.
Ще чуя, продължаваме нататък.
Безпътица е нямото прибиране
в съжителство, където не те чакат.
Емоциите се топят на пауза.
А тишината режем с нокът счупен.
Изчакването, пропиляна кауза,
усилва страховете ни нечути.
Държим се за перилото разклатено,
решава вместо волята случайност.
Най-мъдър е съветът след препатено,
раздялата е изход, не е крайност.
© Светличка All rights reserved.
