Мечтата,блянът мой угасна,
като пламък крехък от внезапен вятър угасен.
Съмнение и тъжни мисли,
вместо него лутат се във мен.
По пътя нищичко не виждам,
безкраен лед и смърт навред.
Крилата ми са наранени,
падам и безпомощно крещя.
Към безната летя,и няма,
няма кой да подаде ръка.
Аз падам,вече не летя.
Мъртва е и таз мечта!
Безмилостна бе реалността!
© Ели All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
