Падане
"Както се разхождах в уличката строга,
както си подсвирквах в слънчевия смях,
в нещо се препънах – беше твоят поглед.
И да се обърна просто не посмях."
Маргарита Петкова
Както се разхождах в уличка среднощна,
пиех тъмна бира и си пишех стих,
в нещо се подхлъзнах – май че беше погледът ти? -
и така пързалка в лятото открих.
Ти ли беше паднала? Паднала ли търсех? -
вече сме забравили първия въпрос.
... Но когато ровя се в дънките ти скъсани,
себе си намирам – нежен, гол и бос.
© Александър Белчев All rights reserved.
Падаме, ставаме... и да сме спрели, Земята се движи! Макар понякога да ми се ще да спре, за да сляза!
