Oct 24, 2004, 5:18 PM

Падналият Ангел

  Poetry
1.9K 0 1
Богиня, паднал ангел
ние сме нейните деца
покровителка на красотата, добротата
и живее ни тя в сърцата

Неможе без нея той света,
иначе край и с любовта,
тя прави ни щастливи,
палави , игриви.

Тя е ангел, паднал ангел,
красива като дневната зора,
с очи пълни като планински езера,
божествени и пъстри като утринна зора.

Коси гладки, лъскави и прави
забулват ни в нощта ако им се нрави,
а кожата и нежна, бяла,
с дневен лъч ни обладава.


До моя скъпа на сърцето ми приятелка. :D

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...