Jul 30, 2020, 11:28 AM

Паганини

  Poetry » Love
905 6 18

Дяволският танц начена.

Струните на моята душа

пулсират лудо в тишината

разсечена от мълнията-лък

под който падат разпилени

кристали от желания безумни, 

признания на нежни гласове, 

стенания замръзнали в кръвта, 

искри запалили сърцето!

Беснее дяволският танц-

времето минава, 

аз оставам да се моля пред олтара 

на магичната цигулка. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Дора!
    ...признания на нежни гласове...
    Приеми моите почитания!💘
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Таня!
    Между другото:има биографична книга за композитора,която е със заглавие"Паганини.Дяволският танц".
  • Пулсират лудо в тишината... Браво,за хубавия стих!
  • Благодаря за интересният коментар, Младен!
    Николо Паганини е имал изключителна анатомична структура. Висок,леко прегърбен,с дълги изящни пръсти с които е хващал грифа на цигулката и е постигал високи тонове, които в моменти на екстаз е докарвал публиката до транс.Виртуозен изпълнител и блестящ композитор на струнни опуси.
  • Наистина музиката на Паганини е носител на нещо демонично /в най-хубавия смисъл на думата/, а душата може да бъде оприличена на цигулка, на струните на която свири провидението. Отличен паралел, Стойчо, подплатен с 24 карата поезия!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...