30.07.2020 г., 11:28

Паганини

906 6 18

Дяволският танц начена.

Струните на моята душа

пулсират лудо в тишината

разсечена от мълнията-лък

под който падат разпилени

кристали от желания безумни, 

признания на нежни гласове, 

стенания замръзнали в кръвта, 

искри запалили сърцето!

Беснее дяволският танц-

времето минава, 

аз оставам да се моля пред олтара 

на магичната цигулка. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Дора!
    ...признания на нежни гласове...
    Приеми моите почитания!💘
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Таня!
    Между другото:има биографична книга за композитора,която е със заглавие"Паганини.Дяволският танц".
  • Пулсират лудо в тишината... Браво,за хубавия стих!
  • Благодаря за интересният коментар, Младен!
    Николо Паганини е имал изключителна анатомична структура. Висок,леко прегърбен,с дълги изящни пръсти с които е хващал грифа на цигулката и е постигал високи тонове, които в моменти на екстаз е докарвал публиката до транс.Виртуозен изпълнител и блестящ композитор на струнни опуси.
  • Наистина музиката на Паганини е носител на нещо демонично /в най-хубавия смисъл на думата/, а душата може да бъде оприличена на цигулка, на струните на която свири провидението. Отличен паралел, Стойчо, подплатен с 24 карата поезия!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...