Паисий
Писано на 10-11г, възраст :)
Един монах в килия тъмна,
потънал в размисли дълбоки
с перо над книгите осъмва,
за да отхвърли хулите жестоки.
Един монах, забравил себе си.
Отхвърлил всичко що е нужно на човек,
запазил само вярата в сърцето си,
изписваше с перото ред по ред
И сбърчил упорито вежди,
и сам обзет от странна треска,
той книгите поглъщаше, четеше,
в духа му дръзка цел блестеше
Той знаеше, че туй е свято дело,
достойно само за светец.
Народът тънещ в мрака на безверие,
очакваше спасение от Божия отец.
Той нашата история създаде,
окъпана в потока на кръвта,
калена в битките преславни
и смаяла с величие света!
© любимка All rights reserved.
