Пак...
грозна поезия...
колко много ранени войници...
колко думи безплодни извират...
колко нанизи от осмици...
колко вечности се простират...
от безкрая до мен... и обратно...
а платната плющят уморено.
колко мигове безвъзвратно
си изтичат от края на времето.
колко ябълки пред мишени,
а под тях - колко смели глави.
колко постове. колко смени.
колко квасени с вяра лъжи.
колко погледи в хладното утро
и прибиране в хладно сърце...
колко камъни да се бутнат
и живот да се погребе.
нямам право - последната линия
си остава за някой друг пак...
колко хиляди да измина
милиметри, със хода на рак...
колко пориви, вързани с възел
и наметнати после на рамо.
и едничко парченце от пъзела.
а пък повече... повече няма.
© Тайна All rights reserved.
