Пак...
Стоя сама на извехтялото диванче
и бърша своите сълзи,
пак направих грешка - и то голяма -
влюбих се, а не ме обичаше ти.
Прегърнала съм пак салфетка мокра,
приятелка от стари времена
и тази поза е така позната,
като стара, банална игра.
Ти ли ме нарани най-много, се питам,
или предишния, или предишните.
Всеки път си обещавам да не обичам,
а пак се влюбвам в най-неподходящия.
И пак стоя сама и проклинам сърцето си да не обича,
но то никога не ще спре.
И пак ще плача, и пак ще страдам,
но поне ще знам, че съм жива.
Защото когато човек обича
и е обичан, е истински жив.
Обичайте се!!!
© Боза Бозова All rights reserved.
