hubavica_2 (Боза Бозова)
12 33
Nov 11, 2007, 10:00 PM

Пак... 

  Poetry » Other
1210 0 3

Стоя сама на извехтялото диванче
и бърша своите сълзи,

пак направих грешка - и то голяма -
влюбих се, а не ме обичаше ти.
Прегърнала съм пак салфетка мокра,

приятелка от стари времена
и тази поза е така позната,
като стара, банална игра.
Ти ли ме нарани най-много, се питам,

или предишния, или предишните.
Всеки път си обещавам да не обичам,
а пак се влюбвам в най-неподходящия.
И пак стоя сама и проклинам сърцето си да не обича,
но то никога не ще спре.
И пак ще плача, и пак ще страдам,
но поне ще знам, че съм жива.
Защото когато човек обича
и е обичан, е истински жив.
Обичайте се!!!

© Боза Бозова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Стоя сама на извехтялото диванче
    и бърша своите сълзи,
    пак направих грешка - и то голяма -
    влюбих се, а не ме обичаше ти."

    Много тъжно и красиво!
    Поздравления за хубавите пожелания!6+
  • Хубаво ще бъде!Само обич да е.
    Прекрасно е.
  • Хубаво послание!Браво!
Random works
: ??:??