Пак хубава е.....
Не казвай, че скучен си ми станал,
и че отдалечена чувстваш ме сега,
пред огледало ти не ме поставяй,
само милвай ме с твоите слова.
От ежедневните и скучни драми,
двама да избягаме, все едно къде.
И магията нека в нас да си остане,
защото там се чувства най-добре.
А страдаш ли, не се чуди ти много,
потърси ме, дори и тъмно да е вън.
Ще се зарадвам, нека поговорим,
обади се, недей мисли за моят сън.
И дълго нека си говорим двама,
за теб... за мен, за хиляди неща,
дори понякога и да поспорим...нищо, пак хубава е с теб нощта.
© Людмила Нилсън All rights reserved.
