Когато ти си тръгна помня
Сърцето ми със теб отнесе
Но когато очите си затворя
Отново връщаш се при мене
Вечер, когато уморен си легна
Ти се появяваш пак в мисълта
Тъй красива, кротка, нежна
И оставаш с мен до сутринта
Аз прегръщам те и те целувам
Все едно пак е за последно
И сякаш чувам как ми казваш
Че скоро пак ще бъдем заедно
© ПрОРОК All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
