Пак ще чакам
да стихне болката, да се стопи
и ще ридая пак сама във мрака,
че теб за мен не те боли...
Отиде си просто така -
без поглед, без жест, дори без бележка
и остави ме сама да тъжа
и да си мисля, че съм била грешка.
Поредната грешка във твоя живот,
живот, пълен с пари, алкохол и жени,
жени бездушни с къси поли,
готови дори на любов за пари.
Превърнах се в една от тях,
станах марионетка във чужди ръце
и ти всичко срина на прах
и сложи бездушната маска и на мойто лице...
И след години аз пак ще чакам
да стихне болката, да се стопи
и ще ридая пак сама във мрака,
че теб за мен не те боли...
© Камелия Тодорова All rights reserved.