Пак тази тъга... изнемогвам от болка,
самотата във гърлото пари,
разкъсва ме мъката, сълзите напират,
кога ли ще свърши... кога ли?
И как да съм силна, когато те няма,
а всяка частичка е твоя,
през другите гледам, различна и няма,
изгубих си в тебе покоя.
В мечтите разхождам се, твоя богиня,
в съня ти покорна кралица,
в живота ти, твоя немирна слугиня,
в очите ти, слънце, зеница.
© Неземна All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
