Пак тръгвам по пътеките
Ще тръгна по пътеките незрими,
пътеките, които виждам аз.
Табели нямат те със свое име,
не ги лови́ най-точния компас.
Ще тръгна, там ме чакат световете,
родили се от моята мечта.
Не се опитвайте, не ги търсете,
това ще е безсмислена щета.
Но аз ги зная, там отивам нощем,
разглеждам ги безкрайни часове.
А сетне пиша, после пиша още,
докато силите бушуват в мен.
Ех, как бих искал всеки да открие
пътеките на своята душа.
Но явно трудно е да се отпие
от тоя "страх фалшив" на мисълта.
А аз, да бродя все ще продължавам,
това е карма, тайнство, светлина.
Така намирам сили да оставам
в решетките на земната съдба!
© Данаил Таков All rights reserved.
