Дъждът отмива пак
от тебе и от мене прах,
охлюви пълзят в нощта,
край мен се хлъзга пустошта.
Вятърът свисти отвред,
сякаш роми свирят на тромпет,
прилепът лети с крила,
що носят (тиха) приказна мъгла.
Гърмът отеква наранен,
от свойта сила вечна запленен;
роден съм сякаш като него,
от брак между земята и небето. ...