Jun 27, 2009, 3:25 PM

Пак вали 

  Poetry » Other
453 0 0

Дъждът отмива пак

от тебе и от мене прах,

охлюви пълзят в нощта,

край мен се хлъзга пустошта.

 

Вятърът свисти отвред,

сякаш роми свирят на тромпет,

прилепът лети с крила,

що носят (тиха) приказна мъгла.

 

Гърмът отеква наранен,

от свойта сила вечна запленен;

роден съм сякаш като него,

от брак между земята и небето.

 

Тихо е, звезди надничат към света,

пресъхнала, присяда моята мечта,

пребродила градища, планини, пустини,

самотна, удавена във мъка пак почина.

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??