Такава палитра с наслада разгръщам,
и уханията, които поезията дава,
защото смела и свободна се усещам
а доброто, чрез думи, нека побеждава.
Когато чувството стихът подчинява,
тогава думите не са само птички,
които с песента си света огласяват,
а са будители на доброта у всички.
Въздигам на пиедестал добрината,
че само с нейна помощ сме смирени
и докрай към нас самите почтени,
заради вечния полет към светлината.
© Весела Найденова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
