Такава палитра с наслада разгръщам,
и уханията, които поезията дава,
защото смела и свободна се усещам
а доброто, чрез думи, нека побеждава.
Когато чувството стихът подчинява,
тогава думите не са само птички,
които с песента си света огласяват,
а са будители на доброта у всички.
Въздигам на пиедестал добрината,
че само с нейна помощ сме смирени
и докрай към нас самите почтени,
заради вечния полет към светлината.
© Весела Найденова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
