Пандора
622
0
1
По-приказна от пясъчни замъци,
с душа по-тъжна от зимно небе,
тя пази ревниво старите рани:
под кожата бяла крие се въглен-сърце.
Едно болно дете шъпне молитва в краката ù,
а тя ръси в косите му късчета черно море.
Проклинайки изгрева, полива тъгата си,
отпивайки алени пръски от тънкото детско вратле.
По-фина от восъчна фигура,
с душа по-ненужна от зимното слънце,
тя бяга неспирно от свойта тризъба съдба.
Под белия мрамор рони се въглен-сърце.
Издъхващо малко създание рови се в кухата гръд,
намира все кръпки в душата ù
и нищо не вижда отвъд.
© Кармина All rights reserved.
