Apr 19, 2022, 11:43 PM  

Паничката ми – кокал от ребро

719 7 12

По скитащия изгрев се познава

дали светът от мазно е преял,

защо сади́ сърца, а никне плява,

това що жъне, кой ли го е сял?!

 

Оставих две сълзи да се отронят

забързани към своя кръговрат,

че в земния ни свят, (не знам за оня),

душата тегли кучешкия впряг.

 

Търговците в сервизи на подноси

с изящни дръжки в злато и сребро,

отпиват страсти, манджите са постни...

Паничката ми – кокал от ребро.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Роси и Таня!
  • Силен стих!
    Поздравления!
  • Стиховете ти са толкова различни и цветни, че веднага ще ги различа от всички останали. А светът отдавна с мазно е преял и сега го боли стомахът!
  • чапла - преставих си как ме носи на счупеното крило
  • Много ми е драго даже. Пипирудите са ми в ушите на мен-фъркат, фъркат , а костният мозък почти е прелял паничката..Вальо, респект и почитания, че съм у уикли буревестника! не я слушай, Надя - тя пъ к'во разбира от сатира и забава...а-хах, Вдъхновявате ме всички. Един път като се вдъхновя и после ми държи влага до следващия път . Така ме е направил Дядо Боже - оплакванията към него. Да ме връща на щъркела и т'ва е. То се е видело, че нема оправия. Благодаря ви много, че сте взели отношение! Наистина, сериозно.

Жена съм аз, но с кучешка душа 🇧🇬

Понеже ми се плаче, а не бива
момиче мъжко някак да пълзи,
до дъно пия чашата горчива.
Живот, наздраве! Никакви сълзѝ!
Рогата и копитата, бодлите, ...
605 4 4

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...