Паничката ми – кокал от ребро
По скитащия изгрев се познава
дали светът от мазно е преял,
защо сади́ сърца, а никне плява,
това що жъне, кой ли го е сял?!
Оставих две сълзи да се отронят
забързани към своя кръговрат,
че в земния ни свят, (не знам за оня),
душата тегли кучешкия впряг.
Търговците в сервизи на подноси
с изящни дръжки в злато и сребро,
отпиват страсти, манджите са постни...
Паничката ми – кокал от ребро.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
чапла - преставих си как ме носи на счупеното крило 
