Feb 18, 2012, 12:42 PM

Панихида

  Poetry » Other
1.6K 0 10

 

Девет изгрева без тебе посрещнах.

Девет залеза изпратих сама.

Девет кръга на Ада преминах

и те чаках с девета вълна,

и те криех като бисерче в мида,

и политах със птичи крила,

и те носих във пазвата свита,

и те пазих от лоши слова.

 

Девет ручея бистри изплаках.

Девет пъти на клада горях.

Девет възела морски разплетох

и се молих на Бог без слова,

и те следвах във всички посоки,

и се спъвах във твойте крака,

и потъпкваше, без да усетиш,

повалената... ми снага.

 

Девет дена със теб се прощавах.

Девет пъти любовта ми умря.

Девет траурни свещи запалих

и погребах се с жива душа...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...