Пантеизъм
Пантеизъм
Фенерчето на Саваот в Дървото свети,
там куп махленки ябълки седят.
Щом мине вятърът, флиртуват под носа светейши
и бузите им бляскат с гланц от резеда.
По-важни, тежки като медни капки,
в съседство крушите жълтеят и тъжат.
Кръжило от мушици ги извайва ипостазно
и засияват в тях зениците на Пан.
А тия черни сливи току да затопуркат
след босите пети на цигани номади.
С очи, по-синьочерни от небе пред буря,
насищат въздуха с петмезни канонади.
В плета надвесен, в храстите с бодили,
останали са капчици от чудна кръв -
нощес през тях преминали са дивни самодиви
и от закачките им малини алени се появили.
Лозите с ореха любовно се обгръщат,
странят от другите и нещо си шептят.
Разтварят се от страст вековна пъпките им
и пръскат гроздовете на пчелите аромат.
Когато привечер тържествено премине
баща ми по алеята от троскот и балур,
отсъжда строго жури важната си дума,
в ръце отнасяйки отпадналите от конкурса.
© Златина Георгиева All rights reserved.
