Парад в ада
Приготвил попара и веждите свъсил,
Сатаната раздава солени шамари,
вместо сол - отрова поръсил,
Дяволът вика безплатно гробарите.
Мъртви пристигат души на талази,
бодри пред райските порти застават,
вместо небе да застелят ги чакат оврази
и тъпче ги Дяволът в пияна забрава.
Душите подириха в мрака телата човешки,
всяка опита своя си лик да познае,
объркаха всичко - нозе, рамене, плешки,
кое на кого е никой вече не знае.
Разбраха душите и страх ги обгърна,
застанаха мирно с неми гримаси,
в телата не могат пак да се върнат,
ненужни са материалните техни запаси.
А Дяволът зъл, генерал същи, сабя препасал,
на армия мъртва приема парада,
тълпи грешни, току-що довтасали,
тъгуват по недостъпната райска награда.
Завесата падна, лампите светнаха,
актьорите бършеха потни чела,
в смутените зрители мисъл просветна,
кошмарът е само актьорска игра.
© Димитър Станчев All rights reserved.
