Паралелен разговор
Той: (на глас) Здравей! Как си?
(наум) Пак нямам много време…
Тя: (на глас) Добре съм.
(наум) Студено ми е… без теб…
Той: (на глас) Какво правиш?
(наум) Как ми се иска да съм по-близо…
Тя: (на глас) Гледам филм.
(наум) Мечтая всички възторжени моменти... с теб… да имат продължение…
Той: (на глас) Ще ми го разкажеш някой път…
(наум) Не мога да зарежа работата си точно сега.
Тя: (на глас) Разбира се. Когато се освободиш...
(наум) Усещам ускорението на времето, но в мен то сякаш спира в точката на очакването…
Той: (на глас) Хайде, започвам я.
(наум) Пак не мога да се съсредоточа…
Тя: (на глас) Спорно да ти е!
(наум) Дано не ти преча… с мислите си…
Той: (наум) Объркваш ме! Но зная, че ме чакаш.
Тя: (наум) Объркваш ме! Но зная, че те чакам.
Той: Мълчи.
Тя: Пише пореден стих:
В скайпа
„Здравей!” – премигва екранът безпристрастно.
„Привет!” – моето бе въодушевено… страстно.
Започна приказката ни неписана.
Само клавишите не изглеждаха слисани.
„Как си? Наспа ли се вече?”
(Исках да звънне гласът ми, човече...)
„Сънувах звездни водопади,
а ние под тях – дръзки и млади...”
Екранът заблестя колебливо...
Беше започнало нещо красиво...
И аз попаднах в тази магия,
исках до дъно да я изпия...
„Кога ще се видим?” – щях да напиша,
но пръстите трепнаха над клавиша...
Прочитам: „Хайде, потапям се в работа...”
И отговарям: „О`кей.” (Знам, изненада
подготвил си – ще имам търпение,
а дотогава – зареждам се с вдъхновение...)
Макар че за всяка приказка (зная аз)
ще удари дванайстият час.
© Павлина Христова Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
