Парченца любов
Понесе ме вятъра, прашинка самотна.
Защо ли във танц пак с него се впускам?
Отронил се лист, светулка сиротна,
с облаци диви, в небето препускам.
Лъч от фенерче на мила пастирка
дари ме с крила. Показа ми пътя.
Сега съм на топло, бях само прашинка,
изгубила себе си, някъде в тъмното.
Животът отнема и много ни дава,
той среща ни с топли човешки сърца.
Сега съм светулка, намерила рамо,
доброто открила и лъч светлина.
С парченца любов се храни душата.
И с чисти и топли от обич сълзи.
Прегръщам онази пастирка, която
вълшебни светулки с любов ми дари.
