Jan 13, 2005, 9:36 PM

Парещи мисли

  Poetry
1.2K 0 5
Замислен върви тротоарът
под моите морни нозе.
Мислите трескаво парят
с пречупени, тъжни криле.

Сричам бездумни молитви,
пропити от гняв и възбуда.
С птиците искам да литна,
а скитам самотно-прокуден.

Житейска мъдрост съзирам
изгубена в нечии дни.
Страдам, обичам, презирам...
От пепел създавам мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав е! Поздрав!
  • Да, имаше такава песен за софийските тротоари и кестени на Мишо Белчев
    Благодаря Катина!
  • Ще се радвам Пепина
    Благодаря за коментара!
  • Незнам защо, може би заради тротоара, напомни ми за Михаил Белчев. Много е хубаво! Поздрави!
  • Знаеш ли Найдене, по начало ми харесва твоето творчество. Е, винаги има по-силни и по-малко силни неща и да си призная, понякога наистина не реагирам, когато от нещо не съм в особен възторг или просто не съм го прочела(извини ме). Но този стих наистина е хубав. Поздравления! Обещавам, ако нещо не ми хареса, да му дръпна една приятелска критика, но ти не ми даваш тази възможност. С усмивка 6 от мен.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...