Венеция... Аз бях на карнавала.
Последна нощ... Утихнал е градът.
Защо ли идва време за раздяла?
А утро е... И сякаш нямам път.
"Не тръгвай!" казвам, ала тя отплава
с една гондола. Тъжно е сега.
Под маската лицето ѝ остава,
за "Сбогом" леко маха ми с ръка.
Поглъща образа далечината.
Макар и светъл, изгревът мълчи.
Жена загадъчна и непозната
с усмивка ме плени и с две очи. ...