Партитура с недопята песен
Можеш ти дъжда да излекуваш
от едно студено безразличие,
ако сам тъгата ми преплуваш
и достигнеш бряг със име "ничия".
Този бряг е ронеща възможност
всяка песъчинка да попива
изворния смях, от теб отложен,
с който аз единствено съм жива.
Моля се в очите огледални,
скрили страх зелен и доверчивост,
да танцувам като в бална зала
с рокля в цвят на слънце закачливо.
И дъждът тогава ще е чакан,
не като съдебно предизвестие,
а като отворено начало
в партитура с недопята песен.
© Мария Панайотова All rights reserved.
