Ще дойдеш! Тя чака увила се в мрак.
И твоето име изгаря небцето ѝ.
Без памет ще спи до деня с твоя знак.
Сън безметежен покрива лицето ѝ.
Приспа се, в копринен пашкул да те чака.
Теб вдишва - живота си ти в дробовете ѝ.
И в паяжина нежна сърцето тиктака.
В сребро и коприна зарастват крилете ѝ.
Търпеливо те чака транс - какавида,
умираща, болна, ранена, прокудена.
От паяжина мъртва, от мрак панахиден,
да се върне от твоята обич пробудена. ...