Отварят се портите на рая,
в него ще влиза нова душа,
на земния ти път дойде края,
болката не мога да разруша!
Ти на народа бе пастир,
търсеше правата посока,
сякаш плаче цял всемир,
нашата мъка е жестока!
Нека се смирим за малко, нека,
да си спомним за светъл човек,
уви, простихме се с тебе навеки,
пътят ти към звездите нека е лек!
© Георги All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
