Отварят се портите на рая,
в него ще влиза нова душа,
на земния ти път дойде края,
болката не мога да разруша!
Ти на народа бе пастир,
търсеше правата посока,
сякаш плаче цял всемир,
нашата мъка е жестока!
Нека се смирим за малко, нека,
да си спомним за светъл човек,
уви, простихме се с тебе навеки,
пътят ти към звездите нека е лек!
© Георги All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
