Пътуване към светлината
Като присъда е: „обичам те!“
Аз за амнистия не моля,
а само тихичко наричам:
„Със теб тъмата да прогоня!“
Обувките са вече скъсани,
от скитане съм уморена,
билетът за далече – късен.
Но... само ти да си до мене!
Навярно си последна котва,
За да остана някак... цяла.
Самата светлина се кротва
във счупеното огледало.
Като присъда е: „обичам те!“
Виновна съм, дори не споря,
но плача ли насън – изричам те
и мрака с името ти гоня.
© Живка Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
