Паячето, мрежата плете
Целувам вечер българското знаме
и снимката на моето дете.
На ум пресмятам колко ми остава,
а паячето, мрежата плете.
Пускам филм да хапе тишината.
Екранът, ми напомня за море
и пак повтарям своето пресмятане,
а паячето, мрежата плете.
В броенето, аз никога не бъркам.
Ето - стана време за спане,
очите щом започвам да си търкам,
а паячето, мрежата плете.
Загасям светлината, но в душата,
един копнеж за връщане расте.
Хълцам като бебенце в кревата,
а паячето, мрежата плете.
Навярно то, плете за мисли, примка.
Не иска да остане то, само.
Но паяче, аз имам си Родина
и в нея ми е точното место.
Дни остават в нея да се върна.
Усещам ритъм в моето сърце.
Възглавницата топличко прегръщам,
а паячето, мрежата плете...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
