Пазете чудесата на гората
Пазете чудесата на гората!
Дечица, знаете ли как,
Природата е толкоз чудновата,
Със своите цветя, тревички и букак?
Пчеличките - работни насекоми,
Жужат и сладка медовина смучат,
От цвят на цвят, като изявени гастрономи!
А мечките дървета ще проучат,
Къде ще има в дънера им сладък кошер с мед!
Сърничките пък пъргави, красиви,
Тревичка търсят да похапнат те навред...
Макар и тъй опаснички и диви,
Вълчетата са с крачка-две напред!
Със свойта разнообразна флора, фауна,
Гората е най-мъдрата старица...
Понякога, тъй сприхава и буйна,
Но майчица на всяка твар и птица!
Пазете чудесата и, дечица,
От вас зависи бъдещето нейно!
Дали през нея ще тече речица,
Толяща всяка жажда чудодейно...
Или пък топло слънце ще огрява,
Високите и порещи небето клони...
Свежест тя на всекиго дали ще пак дарява,
Притихнал той при нейните заслони...
Така че важно е, дечица, запомнете!
Гората в бъдеще да пазите така,
Че един ден, когато порастете,
Да се превърня тя в градина райска!
© Вероника Павлова All rights reserved.
Новатор съм в писането на детски стихчета, но се радвам, че се получи добре
