ПАЗИ СЕ ОТ ОБЛОГА
Спомняш ли си стария Дъбак
и облога му с левентата Христина?
Ако засвири ръченикът пак,
страхувам се, че аз ще те надмина.
Върви си, моме, към къшлата,
крепи си менците на рамо,
че е страшно тук при мен, в гората,
че без милост и без прошка съм останал.
Остави ни двамца с твоя дядо
ветровете да събираме,
а ти послушай, лудо-младо,
палеца не слагай на езика,
че съм в последната си зима
и няма да те чуе никой и да викаш!
.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Де късмет, де...