ПЕЧАЛНИ БЕЛИ КОРАБИ

... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя
прощално вятърът на пейката.

Настана време да мълчим – и Господ Бог мълчи пред фактите.
Без нас Вълшебният килим лети към по-добри Галактики.
След малко ти ще си качиш в купето чантата с багажеца.
А аз – проклет да бъда триж! –
ще пия сам на свойте плажове.

Дочаках своя залез тих. А изгревите идат – морави.
И ще ти пращам стих след стих –
печалните си бели кораби.