Пей душа
Пей душа
В преспивна люлка ме люлеят
топлите и нежни чувства
вятърът с повея вече пеят
вълшебство не отсъства.
Забравям всяка дума и лъжа
с отворени очи се любувам на луната
за миналото не искам, няма да тъжа
щом топла любов е спряла в душата.
И нека да прелива с радост любовта
трепет и пеперуден шепот ме ласкае
мигове красиви прогонват скръбта
има нежност, вяра и това сърцето знае.
Пей сърце, натежало от любов,
пей душа, окъпана от сладост.
Аз зная, че той в живота е готов
две сърца да пърхат от радост.
© Йонка Янкова All rights reserved.
