Пей сърце за моята тъга,

за мъката ми моя неразбрана,

за тежката ми, траурна съдба,

за незарастващата във душата рана.

Пей сърце, а аз ще се усмихвам,

любезно с хората ще разговарям,

а в себе си без глас ще викам,

ще плача и ще съжалявам.

Пей сърце за миналата страст,

за любовта, която тук я няма!

А моето фалшиво аз

ще прикрива зейналата яма...

Пей сърце за него, за любимата,

която част от тебе взе със нея,

за ветровете в тебе и за зимата,

а аз пък ще се правя... че живея...

Пей сърце! Недей със песента да спираш

(макар гласът ти звън да е камбанен)

Пей сърце, че млъкнеш ли, умираш

(а света е толкова измамен...)

Пей сърце, че сила нямам в мене

с теб да пея, затова мълча...

Усмихвам се, но дявол да го вземе,

смехът ми е по-тъжен от сълза...

Пей сърце, но вяра запази,

че пак любов ще те плени такава!

Пей сърце и моля те, не ме мрази,

а вяра запази... и се надявай...

07.08.2014.

Георги Каменов