Нарисувах море, небе и звезди
и любов - както ти ме научи.
С думи красиви, без платна и бои -
после чаках любовта да се случи.
Бои си събирах от ранни зори,
от изгрева нижех мъниста.
Редувах два тъжни, три весели дни
с цветове от дъгата лъчиста.
Морето ми даде лазура си чист
за очите ти синьо-зелени.
Картина красива на поет – маринист
нарисувах, за теб и за мене.
© Валка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
