Пейзаж със вино и ютия
ПЕЙЗАЖ СЪС ВИНО И ЮТИЯ
Искам тази вечер –
най-сърдечно да ми изгладиш ризата
и… да се заемеш със вечерята,
пламнала като млада невяста…
А аз – аз да напаля камината,
вино да сипя, да направя салатка…
После, после:
– Умори ли се? – да те попитам.
Да те прегърна топло,
да те затворя с този миг
под клепачите на очите си…
Нямам сили, не ми се спори
с външния свят…
Нека отпием от виното!
И.. ела!
Вечерята ще почака,
а и ютията – нека
прегори делника ми по ризата!...
Имаме толкова малко време за щастие…
Пропиляваме дните си
в недоразумения и капризи…
„Утре“ – то ще ни догони
с нова рана и бяла превръзка…
Да я преболеем, но заедно!
После да стоплим душите премръзнали –
с нежна дума, синя ласка,
и погледи, вперени във хоризонта…
Толкова малко на този свят ни остава…
Изключи ютията и ела –
да те стопля!...
© Красимир Чернев All rights reserved.
