С топлината на твоята мъжка ръка,
с цялата нежност на нейните пръсти -
небето пелена от звезди изтъка
и я метна върху ни чевръсто!
Зави ни - да бъдем един до друг близо.
Да се скрием от хорския шум.
Да се любим на морето под бриза
безпаметни, леки, загубили ум...
Остани си такъв, магнетично-ласкаещ.
Неизменно присъстващ в моя сън нов.
Нежен и тих, и приятно ухаещ
на една невъзможна любов...