Отново ще се срещнем след години,
в очите ни ще тлее горестта,
а запустелите души-градини
ще стържат по кората на страстта.
Отново ще допрем чела с въздишка
и ще погалим немощни ръце,
ще търсим стара излиняла нишка,
развявана от силни ветрове.
Ще пием от пелина на съдбата,
а всяка глътка сладко ще горчи,
защото е вековен аромата,
изваян от несбъднати мечти.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръдки, Нати!!!