Отново ще се срещнем след години,
в очите ни ще тлее горестта,
а запустелите души-градини
ще стържат по кората на страстта.
Отново ще допрем чела с въздишка
и ще погалим немощни ръце,
ще търсим стара излиняла нишка,
развявана от силни ветрове.
Ще пием от пелина на съдбата,
а всяка глътка сладко ще горчи,
защото е вековен аромата,
изваян от несбъднати мечти.
© Наташа Басарова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прегръдки, Нати!!!