Пепел от рози

Впервам празен поглед във тълпата

Чакам те но сякаш никога не идваш...

Мислех че ще ме спасиш от тъмнината

Търся те... ала остава само празнотата...

В очите ти единствени намирах аз спасение

Далеч държаха ме от шибаното хорско мнение

По пътя си безкраен само болката усещам

И тъкмо да заплача - за тебе пак се сещам

И търся те къде ли не - във хиляди очи

Във счупени стъкла в измамени души

Все няма те а вярвам в теб

Наивна съм нали

Докато чувствам твоя пламък знам - ще ме  боли...

Тръгвам спирам връщам се обратно

Към любовта към болката към чувствата

Ала за кратко...

Не не мога да изляза от свойта празна стая

И не мога да се скрия и не мога да забравя

Всички думи всички нощи във които

Устните със тебе пиехме си жадно

Не мога своя път спокойна да намеря

Всичко връща се... горчиво но и сладко

Не искам да съм слаба не искам да не спя

Не искам да те търся не искам да сгреша

Не искам пак сърцето ми да вземеш

Не искам да ме предадеш

Душата ми не искам да събличаш

И после да я отвлечеш

Със мислите със спомена със времето когато

Обичах те и слънце във сърцето си държах

Не искам пак сълзите си да пия

Не искам пак да съм сама

Не искам в тебе да открия

Това което прави ме жена

Не искам прах и пясък

Не искам разбити мечти

Не искам любов от която

Остават да ме парят страшни черни въглени

Не искам звездите да гледам

Не искам до мен да си ти

Не искам вятъра бурен

Все твойто име в лицето ми да крещи

Искам да бъда щастлива

Да бъда нечия морска звезда

Да бъда красива и мила

Такава каквато бях досега

Искам света в ръцете си да взема

Да му даря любов а не суета

Искам в дълбините на морето да надникна

И в пясъка да оставя свойта следа

Искам в други очи да погледна

Без страх че и те ще излязат лъжа

Искам име друго да прошепна

Ръце други искам  в своите да държа

Искам като нежно цвете да осъмна

Да напълня с пепел от рози нощта

Искам да зная че днес ще намеря

Пътя и свойта красива луна...