freacky_shine
11 results
От твойте шепи черпя вдъхновение.
Очите ти ме къпят в слънчеви лъчи.
И няма вече никакво значение
дали Земята днес ще спре да се върти.
На устните ти искам последното дихание. ...
  782 
Когато нещата тръгнеха зле, Ив излизаше на терасата и вдъхваше дълбоко от свежия нощен въздух. Напомняше й за старите времена, за безгрижността и веселието на тийнейджърските години, за смеха и дългите среднощни разходки. Спомняше си за града такъв, какъвто го оставиха и изпита носталгия по всичко, ...
  954 
Там, където светят нашите звезди...
Там, където вечно ще те обичам...
Не знам за кое си мислеше повече - за теб, или за мисълта да бъде твоя. Дори когато бе далеч, винаги надничаше през рамо, но ти продължаваше да изглеждаш все толкова далечно и недостижимо. Не веднъж ти бе посвещавала цялата си ене ...
  1158 
Преди да те срещна бях дете без душа
Тръпнех безпътна и тъжна
Плачех във мрака сама
Нямах ни цел ни посока
Ни радост... само тъга ...
  942 
Впервам празен поглед във тълпата
Чакам те но сякаш никога не идваш...
Мислех че ще ме спасиш от тъмнината
Търся те... ала остава само празнотата...
В очите ти единствени намирах аз спасение ...
  704 
"Извънредно много съм затруднен с тези хроники и със самото название верблюд... Никой не знае каква форма има той, каква е неговата големина, какъв цвят и какъв мирис има."
Верблюдът се появява там, където вярват в него. Появява се и изчезва като призрак за който всички говорят, но малцина са виждал ...
  2111 
Пак тръгвам нанякъде... Пак ще се опитам да запълня болезнената празнина, която оставяш след себе си... Пак ще оставя тъгата да изтече през очите ми тъй, както изтича парещото уиски от чашата към жадните ми устни... Пак ще си спомня за теб с нежността и невинността на дете... Пак ще те докосна, мака ...
  1249 
Защо очите ми се пълнят със сълзи?
Нима от страх е, да не те загубя?
Защо сърцето ми така болезнено тупти?
Нима от страх е, да не се погубя?
Не е ли късно вече да съм твоя? ...
  1267 
Някога, много отдавна, на брега на морето имаше една страшно висока скала. Тя бе отнела хиляди животи и беше свидетелка на милиони съдби, но една съдба не можа да прекърши... Съдбата да бъдеш обичана от вампир.
Селена беше само на 16, но притежаваше красотата на богиня. Имаше дълги, еротично спуснат ...
  1815  10 
Държах в ръцете си една червена роза
и мислех си: "Това е красота!".
Червена, носеща любов, засмяна,
но подир - увяхваща със свойта суета.
Прибрах я до сърцето и си казах: ...
  1407 
Здравейте!Искам да ви представя разработка на един мой разказ... Надявам се да ви хареса :) Мисля да го разширя малко, но в общи линии това ще бъде :)
По това време на деня селото спеше. По прашният път нямаше жива душа. Птичките не пееха, понеже горещият въздух изгаряше малките им гърла. Единствени ...
  2427 
Random works
: ??:??