Nov 24, 2008, 4:23 PM

Пепел от рози

  Poetry » Love
1.5K 0 38
 

„Искаше да ме имаш в задния двор на мечтите си..." Прав е бил! Там мъжете съхраняваме най-ценните си цветя! Нейсе... запуши я...!"

 

/Предизвикано от коментара на wind2008(Владимир) /

 

 

 

Пепел от рози

 

Другата в мен

е при тебе.

Безвъзвратно...

Неподарените рози

посърнаха

и в пепел от рози

я превърнаха.

Сега е

в орехова черупка,

костелива от чакане.

Разбира се,

можеш да я счупиш,

но пак ще е болка.

Някой,

някъде,

някога,

бе казал -

щом можеш

да живееш

минута

без някого,

значи

си пленник

на тъжна

илюзия.

Другата в мен

оставих при тебе.

Затова

сега

на разсъмване,

двамата

ви целувам...

за сбогом...

с пепелта

от твоите рози.

 

 

In Memoriam 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...