Пепеляшка брои си джуджетата.
Вехти дрипи,а в дрешника стари чудовища,
остри тръни прикрили са друмите,
по които пак фея ми носи съкровища,
заклинания - губещи думите.
Зад витрина проблясва пантофката стъклена
и ръждясва в музея каретата.
Днес животът е вещица - с планове пъклени,
Пепеляшка брои си джуджетата.
Че зад девет гори се покриха юнаците
и принцеси са чалга певиците.
Принц, до принц, все плебей - просто рай за простаците,
не пауни, а гарги са птиците.
Пепеляшка седи в своя дом непрегърната
и мухлясват в килера ливреите.
Търпеливо отделя тя пепел, от зърното,
търси не принц - човек, сред лакеите...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
