Аз исках всяка среща да е нашас целувките на хиляди звездизагърнати в притихналата вечербез капчица тревога да заспим.
Аз исках всяка дума да е пламък,родена във вулканите сълза –разтапяща застиналия камъкпред дверите на твоята душа.
Аз исках всяка стъпка да е полетв помилвано от залеза небе,във храма на сърцата да се молими времето завинаги да спре. Аз исках да обичам, да се давам,но друго иска моята съдба –свободна да поеме към просторажената с пеперудена душа.