Пеперудена смърт
Води ме!
Чакам този Сал от години...
греда да посее в таз мръсна душа...
Надълбоко копай във пръстта...
намери ме!!!...
каква съм била... и коя съм сега...
Ще откриеш надгробен пашкул...
и по име...
от всичките мои по път имена...
пожелай пеперуда с игла
да съм зиме...
а напролет - твоя жена...
със крила...
Надълбоко разравяй калта...
какавида...
погребах, когато в реките съзрях,
че се носиш към мен...
и ме викаш по име...
Пеперуда съм! ВИЖ!
От иглата умрях...
Във ръката ти днес
си почиват крилата...
за най-дългия път...
отвъд тленността.
Ще възкръсна! Кълна се!
Ти само търси ме!
Ще съм твоя напролет...
жена със крила...
И заедно с теб от скалите Любовни...
да чуе за сбогом таз Тъмна Земя...
ще крещя:
"ПЕПЕРУДА УМРЯХ!"
... откърши ме!!!
А сега съм Жената...
и Ангел познах!!!
© Арлина All rights reserved.
