***
Повдига ми се бе хора.
Нещо напира да излиза.
Дали препих!? Храната ли ми е в повече!
Не знам?
Тръгва от стомаха, кълбо.
Стига чак до устната кухина.
Боже, то и сърцето нещо бута!
"Мамка му - преядох мисля"
-Пеперуди?!
Знаех си, че се натъпках с тях.
Ала защо сега ми се повръща?
Нима тръгнаха една по една да умират?
***
© Султан Ангелов - DESTUR All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
