***
Повдига ми се бе хора.
Нещо напира да излиза.
Дали препих!? Храната ли ми е в повече!
Не знам?
Тръгва от стомаха, кълбо.
Стига чак до устната кухина.
Боже, то и сърцето нещо бута!
"Мамка му - преядох мисля"
-Пеперуди?!
Знаех си, че се натъпках с тях.
Ала защо сега ми се повръща?
Нима тръгнаха една по една да умират?
***
© Султан Ангелов - DESTUR All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
