***
Повдига ми се бе хора.
Нещо напира да излиза.
Дали препих!? Храната ли ми е в повече!
Не знам?
Тръгва от стомаха, кълбо.
Стига чак до устната кухина.
Боже, то и сърцето нещо бута!
"Мамка му - преядох мисля"
-Пеперуди?!
Знаех си, че се натъпках с тях.
Ала защо сега ми се повръща?
Нима тръгнаха една по една да умират?
***
© Султан Ангелов - DESTUR All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
