Перо от щъркел вятърът довя
до прага стар на селска къща.
Поличба някаква ли е това
или душа от път се връща?
Или е бяла утринна сълза,
коприна от небето съща?
И чака там до чамова врата
на дядовата родна къща.
Да дойде дядо да я вземе
на топло, вътре у дома.
След толкоз, толкоз време
уви, уви не стават чудеса!
Решило сбогом да си вземе
перо от щъркел вятърът довя.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
