May 4, 2024, 9:10 AM

Перо от ангелско крило

544 0 3

Сребрист обсидиан обсипва небосвода, 
дъждовни балерини летят във вихрен танц.
Сияйно разцъфтяла, приказна природа
се къпе в скъпоценен, кристален воден гланц.

 

Брилянтно заблестели, бисерни въздишки
отронват се безмълвно, понесли огнен дъх.
Оплетени копнежи в свилените нишки,
се реят и издигат към славен, чуден връх.

 

Крилете си разпервам, буря ме приветства,
долавят сетивата зова на стар познат.
В тъмата полунощна ражда се вълшебство-
симфония от чувства, прекрасен светъл свят.

 

Нощта благоуханна, лунната пътека
повежда ни далече, на власт е нежен мрак.
Обвързани сърдечно духове навеки
отново ще се срещнем, в часа магично благ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...