Перо от гарван
Перо от гарван
Какво е туй, що все ми се умира
и вечно те разплаквам във предсмъртност.
Голямо чудо. Някой някъде отива
в посока на безпътната си лудост.
И няма да извадя нова мода
от слабост – жертвена до без характер,
горящи сгради, земетръси, хора,
а аз, че ще умра и неизпратен.
Такъв съм аз. Предрешен пътник.
С библейско име. Толкова пророчно.
А моята съдба в неясност – мътна,
а чиста уж. Във скучна непорочност.
Ти няма да тъгуваш. Забранявам.
Не си целувала горещите ми устни.
Ще бъде лесно. Лесно се забравя,
когато нещо щяло да се случи..
Не търся поетичната си драма,
и нямам нужда от признание – лирично.
Не бях начало, но ще бъда края!
Борба – едва ли? Камо ли епична..
Не съм усещал никога земята,
кръжах доскоро в сини небеса.
Не искам в пръст – за почва за цветята.
Ще бъда прах. И пепел в пепелта..
Щом слух дочуеш – Спря да диша!
С перо от черен гарван напиши –
той беше мъж, роден за птица,
но в този свят не може да лети!..
Danny Diester
Diester's Poetry
16.06.2017г.
© Данаил Антонов All rights reserved.
